Проучване: Всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина
Снимка Булфото
Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина. Това демонстрират данните от национално представително социологическо изследване " Трудова миграция ", направено по поръчка на Фондация " Фридрих Еберт " от организация " Сова Харис " в интервала от първи до осми септември 2018 година.
То обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години, написа вести.бг.
На въпроса " Обмисляте ли краткотрайно или трайно да си потърсите работа в чужбина " 23 на 100 дават отговор позитивно, като при тези на възраст от 18-30 години позитивните отговори са 32,8 на сто; 31-40 година - 25,7 на 100 ; 41-50 година - 20,6 на сто; 51-64 година -14,6 на 100.
Данните демонстрират, че във връзка с пола 64 % от имащите желание да потърсят работа в чужбина са мъже. 62 на 100 от възнамеряващите са със приблизително обучение, 60 % са на възраст 18-40 година, а 80 на 100 живеят отвън столицата. От всички заявяващи, че обмислят овакантяване на страната, 54 % към този момент имат опит с работа в чужбина.
" Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и към този момент имат построени такива ", разяснява Васил Тончев, представен от Българска телеграфна агенция. Той добави, че към една четвърт от имащите желание да потърсят работа в чужбина се оправят и с езика в страната, която желаят да отидат. По думите му смяната е, че към този момент освен младежите напущат, а напущат всички. Хората на физическия труд също са в подготвеност да изоставен страната, добави той.
Основните аргументи за търсене на работа в чужбина са по-високото възнаграждение /95 на сто/, по-добрата обществена система /50 на сто/, по-доброто опазване на здравето /40 на сто/ и други Според 38 на 100 от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, в случай че получаваха заплата сред 1000 и 2000 лева.; 36 на 100 - сред 2000 и 3000 лева.; 14 на 100 - до 1000 лева.; 10 на 100 над 3000 лева Само 1 % декларират, че няма заплата, която да ги стимулира да останат в България.
Проблемът с ниското възнаграждение го има във всички източноевропейски страни, разяснява Васил Тончев, само че по думите му ние отново сме с няколко стъпки обратно.
Тридесет на 100 от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина декларират, че в случай че си намерят работа, първо ще опитат и по-късно ще решат какъв брой време да останат. Около 25 на 100 желаят да останат в чужбина за интервал до 5 години; към 20 на 100 - за интервал 5-10 г.; 10 на 100 над 10 г.; 6 на 100 - до пенсиониране; 2 на 100 - завинаги; 6 на 100 не могат да преценяват. Много огромен % - 34 на 100, са подготвени да заминат на работа в чужбина без авансово подписан трудов контракт. 85 на 100 биха потърсили работа в Европейски Съюз и единствено 1 на 100 - отвън Европейски Съюз.
Основният източник на приходи за 83 на 100 от изследваните хора са приходите от трудова активност в България; 5,3 на 100 имат приходи от трудова активност без трудов договор; 4,5 на 100 получават и помощи за развъждане на дете; 3 на 100 получават помощи от обществени плащания; 3 на 100 имат приходи от дивиденти, наеми и други Приблизително 22 % декларират, че свободно владеят непознат език. 77 на 100 декларират, че не утвърждават ограниченията за привличане на служащи от трети страни, а 23 % ги утвърждават. Петнадесет на 100 от интервюираните декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54 на 100 обмислят още веднъж да си потърсят работа отвън България.
По данни на Национален статистически институт от предходната година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души. Искат да изоставен 1 млн. 600 хиляди души, 23 % прави почти всеки четвърти работещ човек, сподели изпълнителният шеф на " Сова Харис " Васил Тончев. Според него казусът е и на политическо равнище - той не вижда политическа мощ в България, която може да се ангажира със основни промени в страната.
Двете най-добре подкрепени политически обединения в страната - с поддръжка към 1 милион гласоподаватели, не биха могли да подхващат решителни стъпки, сподели Тончев. По думите му поддръжката на тези обединения стига за блокиране на политиката на съперника, само че не и за стъпка напред. Той добави, че нашият административен уред е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го вършат 20-30 хиляди души, тук го вършат 300-400 хиляди души и то не толкоз добре и неефективно. Според специалиста плануваното нарастване в бюджетната сфера с 10 на 100 на заплатите не е стъпка в вярната посока, нужни са съкращения, повишение на успеваемостта и останалите да получават не с 10 на 100, а с 30 % повече на база оптимизация на работата.
Според прогноза на Организация на обединените нации към 2050 година популацията в България ще наброява 5,5 млн. души, т.е за 40 години популацията ще намалее с два милиона, сподели Пенчо Хубчев. Той добави, че този обезпокоителен факт, дружно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години, както и това, че доста младежи напущат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до дефицит на работна мощ за стопанската система, а от друга - няма и работещи, които да финансират съществени системи като пенсионната, просветителна, обществената, здравната.
Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина. Това демонстрират данните от национално представително социологическо изследване " Трудова миграция ", направено по поръчка на Фондация " Фридрих Еберт " от организация " Сова Харис " в интервала от първи до осми септември 2018 година.
То обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години, написа вести.бг.
На въпроса " Обмисляте ли краткотрайно или трайно да си потърсите работа в чужбина " 23 на 100 дават отговор позитивно, като при тези на възраст от 18-30 години позитивните отговори са 32,8 на сто; 31-40 година - 25,7 на 100 ; 41-50 година - 20,6 на сто; 51-64 година -14,6 на 100.
Данните демонстрират, че във връзка с пола 64 % от имащите желание да потърсят работа в чужбина са мъже. 62 на 100 от възнамеряващите са със приблизително обучение, 60 % са на възраст 18-40 година, а 80 на 100 живеят отвън столицата. От всички заявяващи, че обмислят овакантяване на страната, 54 % към този момент имат опит с работа в чужбина.
" Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и към този момент имат построени такива ", разяснява Васил Тончев, представен от Българска телеграфна агенция. Той добави, че към една четвърт от имащите желание да потърсят работа в чужбина се оправят и с езика в страната, която желаят да отидат. По думите му смяната е, че към този момент освен младежите напущат, а напущат всички. Хората на физическия труд също са в подготвеност да изоставен страната, добави той.
Основните аргументи за търсене на работа в чужбина са по-високото възнаграждение /95 на сто/, по-добрата обществена система /50 на сто/, по-доброто опазване на здравето /40 на сто/ и други Според 38 на 100 от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, в случай че получаваха заплата сред 1000 и 2000 лева.; 36 на 100 - сред 2000 и 3000 лева.; 14 на 100 - до 1000 лева.; 10 на 100 над 3000 лева Само 1 % декларират, че няма заплата, която да ги стимулира да останат в България.
Проблемът с ниското възнаграждение го има във всички източноевропейски страни, разяснява Васил Тончев, само че по думите му ние отново сме с няколко стъпки обратно.
Тридесет на 100 от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина декларират, че в случай че си намерят работа, първо ще опитат и по-късно ще решат какъв брой време да останат. Около 25 на 100 желаят да останат в чужбина за интервал до 5 години; към 20 на 100 - за интервал 5-10 г.; 10 на 100 над 10 г.; 6 на 100 - до пенсиониране; 2 на 100 - завинаги; 6 на 100 не могат да преценяват. Много огромен % - 34 на 100, са подготвени да заминат на работа в чужбина без авансово подписан трудов контракт. 85 на 100 биха потърсили работа в Европейски Съюз и единствено 1 на 100 - отвън Европейски Съюз.
Основният източник на приходи за 83 на 100 от изследваните хора са приходите от трудова активност в България; 5,3 на 100 имат приходи от трудова активност без трудов договор; 4,5 на 100 получават и помощи за развъждане на дете; 3 на 100 получават помощи от обществени плащания; 3 на 100 имат приходи от дивиденти, наеми и други Приблизително 22 % декларират, че свободно владеят непознат език. 77 на 100 декларират, че не утвърждават ограниченията за привличане на служащи от трети страни, а 23 % ги утвърждават. Петнадесет на 100 от интервюираните декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54 на 100 обмислят още веднъж да си потърсят работа отвън България.
По данни на Национален статистически институт от предходната година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души. Искат да изоставен 1 млн. 600 хиляди души, 23 % прави почти всеки четвърти работещ човек, сподели изпълнителният шеф на " Сова Харис " Васил Тончев. Според него казусът е и на политическо равнище - той не вижда политическа мощ в България, която може да се ангажира със основни промени в страната.
Двете най-добре подкрепени политически обединения в страната - с поддръжка към 1 милион гласоподаватели, не биха могли да подхващат решителни стъпки, сподели Тончев. По думите му поддръжката на тези обединения стига за блокиране на политиката на съперника, само че не и за стъпка напред. Той добави, че нашият административен уред е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го вършат 20-30 хиляди души, тук го вършат 300-400 хиляди души и то не толкоз добре и неефективно. Според специалиста плануваното нарастване в бюджетната сфера с 10 на 100 на заплатите не е стъпка в вярната посока, нужни са съкращения, повишение на успеваемостта и останалите да получават не с 10 на 100, а с 30 % повече на база оптимизация на работата.
Според прогноза на Организация на обединените нации към 2050 година популацията в България ще наброява 5,5 млн. души, т.е за 40 години популацията ще намалее с два милиона, сподели Пенчо Хубчев. Той добави, че този обезпокоителен факт, дружно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години, както и това, че доста младежи напущат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до дефицит на работна мощ за стопанската система, а от друга - няма и работещи, които да финансират съществени системи като пенсионната, просветителна, обществената, здравната.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ